Мислех да напиша бабени телешки кюфтенца, но все пак не ги е правила тя. От нея обаче се зароди спомена за доброто кюфте. На тиганче с масчица и много вестници по земята, за да не пръска навсякъде. Обикновено и автентично, като извадено от спомен и останало там, където съвременните удобства не съществуваха. Нямаше и нужда от тях. Сега ги имаме и готвим по спомен, но нямаме онзи продукт, нито онова протяжно време за да се подготвим и да приготвим обяда или вечерята за челядта и гостите. Сега всичко е набързо. И добре, че има все още хора, които да търсят това бавно хранене /по съвременно му – Slow food/. Но дали останаха готвачи, които да се наслаждават на бавното готвене, без пришпорване, без излишни нерви около тях. Само протяжно и вглъбено готвене за да доставиш малка радост на другите.#ТелешкиKюфтенца на тиган с български батат от чирпанския край. Там където от векове имаме традицията на сладкия картоф. Именно онзи, който отново сме позабравили и който от години се опитваме да възкресим. А трябва ли, ще се оцени ли? Има неща чиито отговори не знаем. За това правим каквото трябва, пък да става каквото ще